Умирам бавно, като сълза изтичам, раждам се роса...
 
Touch me slowlyTouch me slowly  ИндексИндекс  GalleryGallery  CalendarCalendar  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ТърсенеТърсене  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Една Самодива

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Самодива
виконтеса Лекостъпа
виконтеса Лекостъпа
avatar

Female Pisces Snake
Минаха години : 40
Вишневи листенца : 0
Пеперудени целувки : 111
Довя ме вятърът тук на: : 22.10.2009
Имах какво да кажа -пъти : 105
Търсете ме в... : планински извори
В този свят съм : усмивка
По душа съм : жрица

ПисанеЗаглавие: Една Самодива   Сря Дек 02, 2009 6:13 pm

Понякога сме странни, непознати. Въпросът е дали за другите или повече за себе си. Понякога искаме нещо, но бягаме от него. Познато ли ви е? Сигурно познавате онази специфична усмивка, която пречи на сълзата да избликне и крие дори от самите нас болката.

Понякога ме хващат дяволите. С рога, копита и всичките им задължителни реквизити. Понякога

Аз съм Никой

Позна ме. Аз съм Никой. И ме няма.
Безплътна сянка в слънчевия свят.
В сърцето ми недей да търсиш драма -
там няма нито тръни, нито цвят.

Невидим облак. Просто къс пространство
без форма, без лице и аромат.
Илюзия в безпаметно пиянство,
родена от скръбта на млад глупак.

Невиждащ поглед. Празни са стъклата.
Долавяш ли пронизващия хлад?
Не се плаши. Видял си пустотата.
Към спомените пътят е назад.

Позна ме. Аз съм Никой. И ме няма.
С бездушни пръсти празен лист рисувам.
По малко те превръщам в жива рана,
та тайно вътре в теб да съществувам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Самодива
виконтеса Лекостъпа
виконтеса Лекостъпа
avatar

Female Pisces Snake
Минаха години : 40
Вишневи листенца : 0
Пеперудени целувки : 111
Довя ме вятърът тук на: : 22.10.2009
Имах какво да кажа -пъти : 105
Търсете ме в... : планински извори
В този свят съм : усмивка
По душа съм : жрица

ПисанеЗаглавие: Re: Една Самодива   Сря Май 12, 2010 8:58 pm

Сълза

В мисълта ми отдавна живее
ежедневие, пусто и сиво.
Щом сърцето не може да пее,
значи нищо у мен не е живо.

В мисълта ми отдавна се крие
черна сянка, деня помрачила,
алчен звяр светлината ми пие
и света ми превръща се в жило.

По пътеки познати минавам,
виждам хора, дърветата, къщи...
"Добър ден" всеки път промълвявам,
а челото, неволно се мръщи.

Спомен скъп за приятели стари
навести тихо моята болка.
Топла, бистра сълза ме опари
и потънаха мислите в облак.

Бях забравила чувството диво
на тъга и на радост крилата,
в ежедневие - скучно и сиво
бавно гаснеше в мен светлината.

Но сега съм щастлива във здрача
от сълзата прозрачна покъртена -
щом все още умея да плача,
значи нищо у мен не е мъртво.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Самодива
виконтеса Лекостъпа
виконтеса Лекостъпа
avatar

Female Pisces Snake
Минаха години : 40
Вишневи листенца : 0
Пеперудени целувки : 111
Довя ме вятърът тук на: : 22.10.2009
Имах какво да кажа -пъти : 105
Търсете ме в... : планински извори
В този свят съм : усмивка
По душа съм : жрица

ПисанеЗаглавие: Re: Една Самодива   Чет Юли 15, 2010 1:32 pm

И пак за това, какви странни птици сме хората. Самоуверени, спокойни и... неочаквано чувствителни към случайното. Чудя се, дали понякога се чувстваме засегнати от самата реплика, или повече от това, че тя идва от човек, който сме допуснали близо до себе си. Е, почти... Дали огорчението си дължим на другия човек или на факта, че сме имали не дотам точна представа за някого? Не знам...

Както и да е, време е за музика.

http://www.youtube.com/watch?v=ITwKgwoJgGA
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Самодива
виконтеса Лекостъпа
виконтеса Лекостъпа
avatar

Female Pisces Snake
Минаха години : 40
Вишневи листенца : 0
Пеперудени целувки : 111
Довя ме вятърът тук на: : 22.10.2009
Имах какво да кажа -пъти : 105
Търсете ме в... : планински извори
В този свят съм : усмивка
По душа съм : жрица

ПисанеЗаглавие: Re: Една Самодива   Пон Дек 13, 2010 10:46 pm

In Memoriam
Днес отново сме тук и сияят усмивките.
Песен има ли кой да запее?
Всичко уж е наред, а все пак нещо липсва ни -
място празно остана да зее.

Някой топлеше с глас и с любов укоряваше,
някой пееше с трели на славей,
някой тук с доброта и сърдечност успяваше
да удави враждите в забрава.

Пак е празник за нас, че събрани сме заедно
и за нищо не бива да плачем.
По-добре е по пътя напред да успяваме,
а плача... не е наша задача.

Напълнете си чашите с вино, приятели
и да пием, за който го няма,
да спасим песента, полетяла към вятъра
и завета за братство оставен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Една Самодива   

Върнете се в началото Go down
 
Една Самодива
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Една гара за двама

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Утринна росА :: Соната за нежни души :: Написано с перо от ангел-
Идете на: