Умирам бавно, като сълза изтичам, раждам се роса...
 
Touch me slowlyTouch me slowly  ИндексИндекс  GalleryGallery  CalendarCalendar  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ТърсенеТърсене  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Древногръцка поезия

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Тя
Херцогинята
Херцогинята
avatar

Female Вишневи листенца : 2
Пеперудени целувки : 172
Довя ме вятърът тук на: : 24.07.2009
Имах какво да кажа -пъти : 36
Търсете ме в... : От другата страна на Луната

ПисанеЗаглавие: Древногръцка поезия   Пет Юли 31, 2009 2:19 am

Любов

Сафо

Бог блажен за мен е оня, който
редом с теб седи и говори с тебе,
твоя сладък глас и смеха ти кръшен
слуша отблизо.

Ах, сега дъхът ми в гърдите спира...
Щом те взорът мой закопнял съгледа,
секва в миг гласът ми, сподавен в немощ
звук да пророни.

И езикът вече скован засъхва,
знойни струйки в жилите буйно бият,
мрак дълбок очите забулва. Чувам
тътен в ушите.

Ледна пот избива по всички пори,
тръпки остри цялото тяло кършат.
Аз посървам както трева, бледнея
и отмалявам.

*****
(И ето – тя завинаги си тръгна.)
Не лъжа – бих желала да умра.
Тя плачеше, когато ме напусна.
Течаха топли нейните сълзи:
“Ах, колко съм отчаяна, Сафо.
Кълна ти се – не искам да си ида.”
Отвърнах й:”Иди си с радост, мила,
и спомняй си за мене със добро,
защото съм привързана към тебе.
Аз искам пак сега да ти припомня
красивите и нежни часове,
които ние двете преживяхме....
От рози, виолетки, минзухар
венци плетеше многоцветни ти
до мене и се кичеше със тях.
С венци изплетени от цветове,
обвиваше ти нежната си шия...
Върху косите си благоухания
разливаше – от мента и босилек,
или на мекото легло до мене
отпусната почиваше блажено ...”




МОРСКА БУРЯ

Алкей

/Човешкият живот е като кораб.../
Подмятан от ревящите вълни,
той няма вече сили да се бори
срещу дъжда и дивата стихия.
И тласнат във една скала подводна,
внезапно се пропуква той
и ето – тръгнал е към гибел.
Приятелю, аз искам да забравим
опасността и да се веселим
ведно със Бакхус вечно младия.



ЗИМНО НАСТРОЕНИЕ

Зевс праща снеговете
и от небето иде дълга зима:
реките се сковаха в лед.
Ти тая зима укроти.
И запали си огън
в огнището. В голяма чаша
налей си сладко вино
и под главата си сложи
една възглавница по-мека.

Чух как наближава пролетта
цъфтяща – о, налейте бързо, бързо
в голямата си чаша вино сладко
като меда.

Не бива да оставяме сърцето си
на грижите: ний нищо не печелим,
когато се поддаваме на скърби,
о Бакхусе... И все пак най-доброто
лекарство си остава виното.
Налей да се напием...

Не потапяй тъй често черпака в голямата делва с вино.
... Нека лодката тласнем в морето и обърнем носа
й напред. И ще бъдем тогава и смели, и с весело, леко сърце,
вместо чаша след чаша, в пиянство –
трудът на ръцете ни здрави.

Недей посажда нищо друго,
преди лоза да посадиш.

Да пием и /последната си чаша/
защото – слънцето изгрява вече.

Големите и многоцветни чаши донеси,
любима...Дионисий,
синът на Зевс и на Семела,
е дал на хората вино,
за да забравят.
Ти чашите ни напълни догоре,
смеси виното със вода
и нека чаша чашата
да следва.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caribiana.blogspot.com/
 
Древногръцка поезия
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Утринна росА :: Скърцат вратите на Времето-
Идете на: