Понякога сме странни, непознати. Въпросът е дали за другите или повече за себе си. Понякога искаме нещо, но бягаме от него. Познато ли ви е? Сигурно познавате онази специфична усмивка, която пречи на сълзата да избликне и крие дори от самите нас болката.
Понякога ме хващат дяволите. С рога, копита и всичките им задължителни реквизити. Понякога
Аз съм Никой
Позна ме. Аз съм Никой. И ме няма.
Безплътна сянка в слънчевия свят.
В сърцето ми недей да търсиш драма -
там няма нито тръни, нито цвят.
Невидим облак. Просто къс пространство
без форма, без лице и аромат.
Илюзия в безпаметно пиянство,
родена от скръбта на млад глупак.
Невиждащ поглед. Празни са стъклата.
Долавяш ли пронизващия хлад?
Не се плаши. Видял си пустотата.
Към спомените пътят е назад.
Позна ме. Аз съм Никой. И ме няма.
С бездушни пръсти празен лист рисувам.
По малко те превръщам в жива рана,
та тайно вътре в теб да съществувам.
Touch me slowly 
Индекс 
Gallery 
Потребители 
Потребителски групи 
Търсене 
Въпроси/Отговори 
Регистрирайте се 
Вход 
